5 ден (18.03.2020) – Теотиуакан / Пуебла / *екскурзия до пирамидата в Чолула
Закуска. Отпътуваме за Теотиуакан, на 1 час път от Пачука. Това име, което на испански, а и на местния диалект звучи като Теотиуакан е ацтекско по произход и означава „родното място на боговете”. То е дадено неслучайно. Някога Теотиуакан (ЮНЕСКО) е бил най-големият град на доколумбова Америка. Той е бил един от първите истински градски центрове в западното полукълбо и в епохата на своя разцвет между 150 г. и 450 г. в него са живели около 250 000 души. И макар през VII-VIII век градът да е бил опожарен от нашественици и изоставен, в него са останали куп смайващи въображението археологически руини и оцелели постройки. Най-внушителна сред тях е Пирамидата на слънцето, третата най-голяма пирамида в света след тези в Чолула (отново в Мексико) и Гиза. Днес тя е с няколко метра по-ниска от времето, когато е била построена, тъй като липсва олтарът на върха ѝ, от който древните жители на Теотиуакан отправяли молитви към боговете. Дори свирепите ацтеки били обзети от страхопочитание при първата си среща с Теотиуакан. През XIII век, когато ацтеките нахлули в Централно Мексико, някога процъфтяващия град отдавна вече бил изоставен от загадъчните си строители. Неговото величествено церемониално средище било обрасло с гъста растителност. Ацтеките дали на мястото настоящото му име и нарекли неговите най-импозантни сгради според своите собствени вярвания – Пирамидата на Слънцето и Пирамидата на Луната. Като решили, че някои от постройките са гробници, те кръстили основния булeвард „Пътят на мъртвите”, който пресича церемониалния център на Теотиуакан и свършва пред Пирамидата на Луната – платформа за публични ритуали и жертвоприношения, наподобяваща по форма далечната планина. Не знаем защо, но около 600 г. внезапна и жестока разруха сполетяла селището и голяма част от населението избягала. Оставили малко писмени документи и интригуващи следи от някога могъща култура. Обяд в Теотиуакан. След срещата със загадките от миналото, се отправяме към една от гастрономическите столици в Мексико - град Пуебла, основан в далечната 1531 г. Настаняване в хотел. Град Пуебла е разположен в обширна долина в централното плато на Мексико. Макар да е тих провинциален град, той е столица на щат Пуебла и е четвъртият по големина в страната. Градът съхранява удивително архитектурно наследство от колониалната епоха, сред което се откроява множеството от църковни ансамбли. Заради своя исторически център, градът е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Заобиколен от планини и вулкани, той предоставя пленителна панорама. В Пуебла се намират най-високите и впечатляващи вулкани в страната - Попокатепетъл, Истаксиуатъл и Малинче. Над вечната снежна шапка на Попокатепетъл (5452 м) от време на време се вие едва забележима струйка дим, свидетел за последните му изригвания. Неслучайно индианците са го наричали Димящата планина. Свободно време. Предлагаме ви *екскурзия до съседния т.нар. Вълшебен град Чолула, известен с обвитата в мистерия пирамида, призната в Книгата на Гинес за най-голямата в света. Има теории, че Великата пирамида в Чолула е построена в чест на Кетцалкоатл (едно от най-важните божества в мезоамериканския пантеон) за усмиряване на близката вулканична планина Попокатепетл. Някои от контурите на планината са изобразени в дизайна на пирамидата и другото ѝ име неслучайно е Тлачиуалтепетл, което означава „планина, направена от човек“. Това не е една-единствена пирамида, а изградени една върху друга шест пирамиди. Растяла е постепенно, като всяка следваща цивилизация е подобрявала завареното. Това е съзнателен опит да се съхрани връзката с миналото. Когато през 1519 г. в Чолула пристига Ернан Кортес пирамидата вече приличала на естествен хълм, върху който испанците добавят последния щрих – символ на християнската победа – катедралата „Нуестра сеньора де лос Ремедиос“, посветена на Богородица. Нощувка.